На петдесет настъпва, казват старостта...
Годините оставили са своя отпечатък
и бавно, безвъзвратно си отива младостта,
тъжиш за минали неща оттук - нататък...

Виж, паяжинки нежни, сплетени по твоето лице,
полуусмивка, топли спомени - отминали
и погледът помръкнал е, но с мека топлина,
чаровност, нежност - в устните отпуснати.

Сребро проблясва в отънелите коси,
но всяка нишка празник е на преживяното.
В гърдите ти едно звънче не спира да звънти,
туптящо, трепетно - сърце, най-искрено обичащо.

На петдесет настъпва, казват старостта...
Не в зрялата си младост вече встъпваме
и няма по достойно в живота от това:
той идва срещу нас, а ние не отстъпваме.

По стълбичката на годините
вървя и аз към този праг,
уж все съм същата,
ми казва огледалото,
а сложа ли усмивката,
покрай очите се усмихвам
много ситно пак.
Пътека сребърна
белее на върха ми,
но погледът -
все рее, рее
и търси още кръстопътища,
за да живее,
защото има още
да избира път...
-----
И много, много поздрави за теб!!!

Годините се нижат ред по ред
като красива, тежка огърлица
и всяко бисерче блести за теб
в душата ти със полетът на птица...

Какво от туй, че огледалото е "криво"
щом в него се оглежда доброта
Усмивката, косите и очите са красиви
в сърцето не умира младостта.....
-----------------
Опит за отговор на хубавия ти стихотворен коментар - едва ли съм успяла, но така дойде от самосебе си съвсем сурово и....Стига съм се оправдавала - толкова си мога.:)))
Хубав и усмихнат ден!