Уморена съм...
Като вековен дъб,
с кора от времето проядена

Някога ,някаде,някого срешнах-
есен ли,лято ли..., туй не ,разбрах
можех да мина случайно загледана,

Ако някога потърсиш и поискаш - може би ?!
Ако ти е нужна и ти трябва днес - дали?!
В черупката на „бисерната мида”- скрита

Какво да правя, като съм такава!?
Е, такава съм си аз.
От нищо, нещо правя.

Бе винаги във втората редица,
всред ваклите овце – овчица.
Пристъпваше смирено,без да блее,