" Всички ние сме герои на сцената на живота"
                         Шекспир

Така е душно, мрачно, сиво всред тълпата.
Говорят, смеят се и гледат се със обожание...
В това омайно, жарко ,лятно състояние,
ти там стоиш, полярен лед сковал е сетивата...

Усмихва ти се някой – ето в ляво, там?!
Халюцинираш, присмех е, без всякакви кавички...
Говорят ли ти !? Думи ли!?  Не чуваш сам?!
О не, говорят между тях, одумван си от всички...

Докосна ли те някой и нима, погален сякаш се усети?!
Найвник винаги си бил, избутаха те, ти им пречиш...
Цветя ли ти поднасят – просят извинение!?
Заблуда е, венци пологат преди погребение...

Така се лутат мисли, думи, чувства,
как искаш да извикаш, да ги спреш...
Но те актьори са добри, творят изкуство,
а ти си блед статист - кога ще разбереш?!

Никога не разбирай това, за да не си правиш автонастройка.
Съжалявам ако си изпитала такова чувство някъде, но пък се е родил прекрасен стих!

Старички са нещицата ми ...За съжаление не остава време за хобито ми "римушки":)))