Не ми подарявай букети с цветя,
дори да са скъпи безумно красиви.
Не бих ги приела, макар да са дар от душа,

"
Всички ние сме герои на сцената на живота"
Шекспир

Най-сетне лудостта ще си отиде
и тихо, роболепно, като в манастир,
ще преклоня глава,изтривам дните

Обрулено дървото. Листопади няма.
Настъпва вече зимата, нали!?
Пресъхна изворът и сълзопади няма.

Да се сгуша в прегръдката на времето!
Да докосна гръдта му със мокро носле!
Само миг на върховно блаженство...

Сега е тихо, тихо като в манастир,
камбаните завинаги замлъкнаха .
Една несбъдната мечта, небесна шир,

Уханна, тиха, звездна и ефирна вечер,
небе осеяно с милион искрици златни.
Луна усмихната,чаровно галещ вятър,

На петдесет настъпва, казват старостта...
Годините оставили са своя отпечатък
и бавно, безвъзвратно си отива младостта,

Празници-делници, делници - прзници...
Празнично - празни, делнично - дразнещи...
Лудо препускане, смут, надпревара,

Най-хубавите думи могат да бъдат прошепнати в нощта на Коледа, когато чудесата се случват, когато празнуваме с най-близките си хора и сме изпълнени с надежди и очаквания за една добра и успешна година. Магията на тези специални дни ...

Имало едно време, така започват приказките. Имало ли е?! Колко време?! Дали е било, е, или ще бъде?!
Имаше едно ранено коте, което се беше свило в най- тъмното ъгълче на избата. Седеше си там самотно, ближеше наранената си лапич...